Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Традиции

С(чупен)о яйце

Винаги съм свързвал Велика събота с голямото цапане по ръцете и многократни опити да се измия от боята. Естествено, след приятните емоции около боядисването на яйцата. Е, тази година беше малко по-различно.

С огорчение видях, че голяма част от яйцата бяха счупени още преди да ги извадим от кутиите им. Преживях тази мъка, все още радвайки се на предстоящото цапане. Разминах се и с това удоволствие – закупените бои нямаха много общо с онези разтворими „хапчета“, които си спомнях от предишните години. Търговците до тогава степен бяха се погрижили от тубичките с боя да не се разлее нищо, че единственото нацапано нещо бяха яйцата. Стоеше някак си изкуствено. Та нали това беше денят в който ръцете ми ставаха, като рисунка с акварелни боички на двегодишно хлапе.

Е, преживях и таз беда. За капак, обаче, пред погледа ми бе сервирано сбиването между патриарси, изповядващи различни „версии“ на християнството. Всичко това, което наблюдавах по телевизионния си приемник, се случваше пред Божи гроб, в очакване на Божия огън.

Великденското настроение, малко или много беше промито. Някак си беше измито много по-лесно, отколкото аз успявах да измия боичките по ръцете си през изминалите години. Толкова лесно, колкото тази година си измих ръцете – с малко вода и сапун.

Велика събота бе счупена. И то не заради счупените яйца от супермаркета. Не и заради липсата на детската романтика в цапането на ръцете. Беше счупена от почупената вяра…

Подобни публикации:

Post A Comment

*