Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Политика, Стресни се

Сензация: отровното лекарство

Прелюдия: Изминаха почти два безкрайно несравними месеца, откакто стартирах обучението си във ФЖМК. Несравними? Да. Не знам дали са приятни, нито дали ужасяващи. Представа си нямам дали се чувствам добре, или пък не чак дотам. Нямам база за сравнение от преди това, та тепърва ще изграждам вкусовите си рецептори за живота в университета. Със сигурност обаче е забавно. Много забавно. Като например запознанството ми с „Анотирания библиографски указател на българския периодичен печат“. Подредените в енциклопедичен вид заглавия, изправили се пред погледа на създаващото ми смехотворни комбинации съзнание, творяха безкраен панаир от весели подредби – „Другарче (32) Шило (484) Студентка (876) 30 години (928)“ или „Може би малко прибързано Тошко (493) Шибал (167) Трезвен студент (919)”. Все пак тритомното „книжле“ свърши и полезна работа…

Знаете ли, че преброяването на населението в България през 1926 г. показало, че в страната живеят 5 528 741 души. Колко ли от тях са били чужденци? А колко ли от същите тези 5,5 милиона са били заинтересовани от спорт? Г-н „Анотиран библиографски указател на българския периодичен печат“ ме „светна“, че през периода 1925-1927 г. са излизали около 22 различни периодични печатни издания, посветени на спортна тематика. Интересното е, че 3 от тях са били издавани на различен от българския език. Това са арменските „Hai Scout“ (8164, издание на скаутския съвет при русенския клон на арменското спортно дружество) и “Marzig” (8181, месечно издание), както и турското “Türkspor gazeta” (8523, турски спортен вестник). Тези издания показват, че арменското и турското население в страната, определено не са били незначително малцинство. Издаването на периодичен печат на чужд език, в страна, която тепърва полага основите на спортното си ежедневие показва, че е имало подходяща почва за тази икономическа инвестиция. В наши дни не са нужни издания на чужд език, за да бъдат чужденците информирани за случващото се. Факторът за това се казва интернет. Чрез него всеки може да следи родните си медии.

* * *

„Сензационно: Домусчиев се прицели в собствеността на няколко клуба в България – разкри единия“ – така преди няколко дни гръмна спортното издание sportal.bg. Босът на ПФК „Лудогорец“ Разград – Кирил Домусчиев – направи изявление, че се цели в собствеността на по-малки клубове, от калибъра на „Спартак“ Варна, където да може да развива талантите от детско-юношеската школа на разградчани. Сензационно е наистина. Български футболен бос с мераци за придобиване на мажоритарен пакет акционерни книжа на втори футболен отбор?! Това си е чиста проба желание за собственост на жълто книжле… Чуди се човек на медията дали са сложили епитета „сензационно“ за да излекува болното сърце на родните неутрални запалянковци, или пък да „диагностицира“ намеренията на г-н Домусчиев като отровни – я за него самия, я за мачовете между ПФК „Домусчиев 1“ и ПФК „Домусчиев 2“ …

Шегата настрана…

Чували ли сте за антидепресанта амитрипилин? В доза от 25 мг лекува депресията. 25 милиграма не звучат внушително. Да, де… Ама в доза от 1 грам предизвиква смърт… Това научих от моята скъпа сестра – фармацевтка, моля ти се. Слушайки ефекта на амитрипилина и пречупвайки го през призмата на „моята си наука“ (амин за ФЖМК), в съзнанието ми „кацна“ многобуквената лексема „сензация“. Сензацията – оръжието, което в едни дози лечително предизвиква интереса на обществото и го кара да оказва натиск, чрез своето недоволство. И сензацията – самоунищожителната бомба, която в крайните си дози се превръща в автогол на съзнанието – предизвиква ужас и досада у мирния народен човек и го кара да бъде отвратен от цялата обществена въртележка. В лекарствения случай на сензацията обществото желае, иска, сочи пътища. В отровния социумът просто казва цветущото „Е*ал съм му майката“ и си продължава нанякъде. Не казвам, че вторият вариант е лош, но ако например Джеймс Бонд трябваше да открие парола с която да отрази неефективността му, щеше да е четири нули…

Бонд. Джеймс Бонд.

Марковска. Венета Марковска. Сензацията „Венета Марковска“. Магистрат с 38-годшен стаж, като през последните 16 е съдия във ВАС. От 2004 г. е и негов заместник-председател. Известна като удобно нажагдаща се към политическия контекст и възпроизвеждаща тонове противоречива практика. Преди близо три години се появиха сериозни съмнения за морала и дейноста на госпожата. Изнесените факти обаче останаха някъде (да си кажем никъде) и вместо това ВСС я награди със златен почетен знак по случай 60-ия й рожден ден. Преди няколко дни пък същата тази женица трябваше да положи клетва като нов конституционен съдия. Г-жа Марковска обаче си остана просто с глухото „Ами аз?“… Г-н Президентът Росен Плевнелиев заяви, че няма да присъства по време на клетвата на Венета Марковска (която така и не се състоя де), защото „в публичното пространство има съмнения за моралните качества на един от избраните конституционни съдии.“ Оценката дали актът на Президента е конституционен или не може даде само Конституционният съд. Той обаче реално в момента не съществува, заради непълната си квота.

Стигнахте ли до тук? Как изтърпяхте да го прочетете въобще – в последните дни се слуша и чете само това. Ако в началото сте имали мнение по случая, сега пука ли ви въобще за него?

Първоначалното лекарствено приковаване на вниманието относно този обществен казус, изпълнен с непрозрачни ясноти, бе превърнат в противна отрова, вредна за социума. Резултатът от отровната доза сензация е ясен – незаинтересованост от това какво ще се случи. Поредното случило се „е*аване на мамата“. Милият човек от народа вече е развил имунитет от отровността на помпозната и надута сензация, та дори не иска да чува за оказване на преса върху държавния орган. Това отвращение от делата на Съда у хората ще предизвика разглеждането на частния казус „Марковска“ като просто поредното свикване на държавната машина и едва ли ще стане повод за някаква промяна.

„Държавност преди държавата“ споменава една моя преподавателка… Аз ще добавя, че държавността е в тежка криза. Всичко по веригата отдавна е разрушено или пък се чупи в момента… А болните от сензация – хм… ами…

„В затворено общество, където всички са виновни, единственото престъпление е да те хванат.“
~ Хънтър Томпсън Блогът на Иван Попов

Подобни публикации:

Post A Comment

*