Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Личности, Политика, Стресни се, Събития

Настроение: (През)и(ден)т

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ – това беше положената клетва от новата президентска двойка на Република България – Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Преди да започна коментара си, желая да уточня още един път, че зад моите думи няма политическа принадлежност, а човешка. За мен е без значение кой от политическите големи в страната лае, а какво съдържат думите му. Мнението ми за тях не се определя от това дали той е ГЕРБер или БСПар, а от това какво казва.

Да започнем с анализа на думите на Росен Плевнелиев от 19.01.2012 г. – клетвата в сградата на Народното събрание:

да спазвам Конституцията
–––––
във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа

Как е възможно и двете едновременно? Че това е народът, който купува и продава гласове, който гази момче в Катуница, който си изкарва документ, че е болен от шизофрения, за да не влезе в затвора. Това е народът, който се нареди на първо място по корупция в Европа. Това е и народът с олимпийски шампион, хванат с 9 кг наркотици на митницата в Бразилия. Това е и народът, чийто депутати се бият в гърдите и си приписват отговорност за влизането на страната в Европейския съюз. Да, де… Ама докато звучеше химна на Европа по време на церемонията, голяма част от депутатите показно си седнаха по местата без да отдадат нужната чест. Тогава…? На тези ли интереси ще се уповаваме? Президентът е човекът, чиято дума винаги ще бъда разкъсана, буквализирана и интерпретирана – неминуемо е. Точно за това и думите на тази личност трябва да бъдат премерени, осмислени и не позволяващи да бъдат разгледани дуалистично.

Думи, думи…:


Да упражнявам надполитически контрол върху партиите
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
В България да има модерна демокрация
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
Да обединявам, а не да разделям
(от речта на 22.01.2012 г.)
–––––
Президентството да е център-нападател по националните приоритети
(изборно мото)

На мен поне тези работи не ми се връзват. Как е възможно да говорим за демокрация, контрол и нападение едновременно? Нападателят е човекът, който пръв започва нападение. Нападението от своя страна е вид разделяне на страните. В същото време, г-н Плевнелиев заявява, че ще обединява. Всичко това обаче ще се случва с упражнен контрол? Divide et impera…

Фаталното стремителното удавяне в думи продължи и с една от най-интересните думи в страната – ПАРИ:


България да се превърне в средно богата европейска държава
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
Няма пряк път до богатството
(от речта на 19.01.2012 г.)
–––––
Корупцията да е невъзможна
(от речта на 19.01.2012 г.)

Добре, за второто съм съгласен. Ама нали нашата цел е средното богатство? Значи все пак е възможно да има средно пряк път за средно богатство. А кой е този път? Корупция? Така де, ама тя е с цел да е невъзможна. Интересното е как тя ще бъде невъзможна, пък в същото време президентът ще се води по интересите на народа. („Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия!“)

Президентът е мъж №1 в нашата република. И мъж номер едно е този, чийто думи трябва да бъдат етикет, еталон и модел за това как да изглежда една реч. Защото той ще бъде неминуемо разкъсван за всяка една своя дума. За това и те трябва да бъдат подбрани много внимателно. Пожелавам огромен успех на господин Росен Плевнелиев! Дано след 5 години постигнатото лошо от него да е много по-малко от хубавото…!

„Важно е личното наше земно доволство“ – Бай Ганьо, виден наш епикуреец от началото края на ХІХ век. Блогът на Иван Попов

Снимка: БГНЕС

Подобни публикации:

Post A Comment

*