Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in За мен

Любов

Това не е текст от тези, които обичайно пиша. Темата не е свързана по никакъв начин с обществото, политиката, спорта или които и да е страници от вестника. Няма общо нито с нечие изказване, нито с нечий гаф.
Това е текст за нещо друго. Това е поглед/импресия/виждане/мнение по един въпрос. Въпрос, който ми беше зададен наскоро. Един много прост, клиширан, мислен и вечен въпрос – какво означава любовта?
Любовта…
Любовта е нещо изключително индувидуално. И дори да съберем 100 души, които ще бъдат разпитани по тази тема, то ще получим 100 различни отговора. И всеки ще има по нещо общо. И всеки ще има по много различно. И почти всеки ще каже „според мен“.
Аз не претендирам, че имам категоричен отговор на въпроса „какво е любовта“. Нямам и претенциите моето виждане да бъде взимано като чиста монета на доверие (или съответно НЕдоверие). Но аз смятам, че знам какво е любовта (или пък точно както въпросните 100 души ще си имам някакво вярване).

Любов е тогава и само тогава, когато си готов да подтиснеш инстинкта си за самосъхранение, воден изцяло от желанието да спасиш някого другиго – този, когото обичаш.

За мен това е съвършенното описание на думата „любов“, важащо едновременно за страстната любов между двама души и първородната любов между родител и дете.
Какво всъщност означава тази моя формулировка?
Да си представим, че насред бурното море сте ти и въпросният човек, когото обичаш. Температурите се снижават, дълбочината е плашеща, а спасителната жилетка е една. Любов е когато „нахлузиш“ жилетката върху другия и когато той осъзнае какво правиш и започне да те прегръща силно, и да ти казва да не го правиш, ти да му удариш един шамар, и да му кажеш „Млъкни и плувай към брега! Времето ти изтича!“.
Ти и близък роднина на човека, когото обичаш, сте провиснали над огромна пропаст, а въпросният човек ви държи с по една ръка. Той знае, че трябва да пусне теб или близкия си роднина, за да спаси един от двамата. Какъвто и избор да направи, ще прекара целия си останал живот в размисли и в измъчвания как е пуснал другия. Любов е когато в такъв момент прошепнеш на този човек в ухото в следващите минути да не мисли, а да хване силно близкия си роднина и да го издърпа, а след това ти да се пуснеш сам. Така развоят на нещата ще е същият – единият ще оцелее, другият не. Но по този начин ще предотвратиш самообвиненията на човека, когото обичаш, че е пуснал един от двама ви. Изборът ще е бил твой, а не негов.
Тези примери могат да ви звучат крайни, но именно това е любовта. Това е силно чувство. И всички онези лиготии, които си разменят „най-добрите приятелки“, че се обичали или пък двойки, на които помежду им стоят секс и моментни интереси, да разказват как били „влюбени“… Не… Това са глупости.

Любовта е нещо крайно – това е висшата форма на човешка доброта.

За това, когато намерите такъв човек, за когото сте способни да подтикнете инстинкта си за самосъхренине, бъдете сигурни, че надали ще има втори такъв. Да елиминираш природния инстинкт не е нещо, което можеш да контролираш с волята и желанията си. Инстинктите са неволеви действия на тялото и единственият начин да ги елиминараш е ако самото ти тяло, мозък и душа пожелаят. Това става само за човек, когото душата ти е приела. А такъв има по един.
Дали за всекиго има такъв партньор – това показва Животът. Ако го откриете – бъдете щастливи и не се страхувайте да се отдадете на това щастие…
За финал ви поднасям една изключително силна снимка, много подходяща за край на моя отговор и препратка към последните събития в страната…

Peace / Блогът на Иван Попов

Post A Comment

*