Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Интервюта на Иван Попов, Личности, Спорт

Интервю с Европейската шампионка по Киокушин Александра Цветкова

Александра Романова Цветкова е родена на 12 юни 1993. Живее, учи и тренира в гр. Пазарджик. За пръв път влиза в доджо преди 8 години. Шест пъти е победителка на Републиканското първенство в различните възрастови групи, 4 пъти остава на второ място и веднъж се нарежда трета. Два пъти е носителка на Националната купа през 2007 и 2009. Два пъти печели и Купа Торнадо през 2008 и 2009. На световната сцена печели първото си отличие през 2009 по време на турнира Romania Open. Най-големият успех за Александра, обаче, е тази година когато печели Европейската титла за девойки в Испания. Няколко месеца по-късно остава трета на Световната купа за девойки Dream Cup в Токио.

Току-що завърнала се от състезание в Пловдив (наредила се на първо място), скромна и усмихната, както винаги, тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за нея.

– Здравей, Алекс! Всички които знаем за успехите ти се гордеем. Нека те попитам кога и как се озова за пръв път в залата?
За пръв път влязох в залата на СК „Торнадо“ октомври месец 2003 г., подтикната от моя по-голям брат Цветан, на когото сега може би дължа благодарности, че успях да намеря спорта и изкуството, които ме правят толкова щастлива.

– Можеш ли да ни разкажеш малко за Киокушин?
Киокушин е бойно изкуство, което възниква в Япония благодарение на Масотацу Ояма (кореец по произход). Буквално означава истинско карате и идеята идва от „Кокоро“, което означава сърце и съчетава три символа – месея, полумесец и кръг, съответно тяло ,умения, съзнание… или тоест целта на Киокушин е да овладееш съзнанието си. Тогава ставаме истински бойци. Стилът възниква през 1956 г. и малко по-късно е създадено и първото доджо в Токио.

– Как се случи така, че стана Европейска шампионка тази година в Испания?
Състезанието беше наистина сериозно, затова аз и моят съотборник Станислав Комсалов усилено се подготвяхме месеци наред преди това и с нетърпение, вече уморени, чакахме деня. В състезанието участие взеха 24 европейски страни. Играх в категория до 55 кг с момичета от Украйна, Унгария и Литва. Не беше лесно и битките завършиха с травми за мен, но все пак си струваше, защото успях. Всъщност никога не бях мислила, че ще се класирам на такъв форум. Мечтата ми беше просто един ден да имам възможността да стъпя на европейското татами и да имам честта да съм част от националния отбор на България. За мен това е огромна чест и благодаря на всички сенсеи, които ми гласуваха доверие.

– Разкажи ни някоя забавна история или случка която ти е останала в паметта свързана с тренировките и състезанията?
Всъщност има много такива, но не знам защо, първото, което ми идва наум, е една тренировка, която се състоя през лятото в Япония, във Фукуока. Тренировката беше сутринта, изморителна – нормално за японската методика, но завърши доста забавно, когато всички японци започнаха да правят салта, нареждайки няколко мита на татамитата. Разбира се, не изпуснаха да поканят и мен, което се молех да не става. Но точно, когато си го помислих, вече трябваше да опитам със своите жалки опити да правя нещо, което до момента никога не бях опитвала. Беше ми неловко, но същевременно забавно, както и на японците. После след тренировката показахме на японците малко борба и те страшно много ни се радваха, беше им интересно да научат нещо и от българската борба.

– Аз имах възможността да те опозная заради пътуване в чужбина. Бяхме избрани няколко елитни ученици от гимназията в която учим. Как успяваш да съчетаеш това да си добра спортистка и добра ученичка?
Всъщност много пъти съм мислила, че без каратето, нямаше да мога да се справям достатъчно добре. Предполагам, че това е така, защото спортът ме прави достатъчно дисциплинирана, организирана и най-вече отговорна. Да, не мога да отрека, че подготовката за едно състезание ми отнема повече време и изпитвам известни затруднения да се справям добре и в залата, и в училище, но вярвам, че когато човек постъпва с желание и всеотдайност към нещата всичко идва на мястото си.

– Каква си извън спорта? Как обичаш да си прекарваш свободното време?
Свободното си време, както повечето хора, обичам да прекарвам с приятели. Разтоварвам се и се чувствам отлично. Попринцип за това имам време само през уикендите, но ми е достатъчно да се заредя с нови сили и да се подготвя за следващите тренировки… Когато имам повече време(през ваканциите) обичам да пътувам. Харесва ми да опознавам нови култури, да научавам за живота на хората в други страни. Това определено е едно от хобитата ми и ми доставя голямо удоволствие.

– С какво искаш да се занимаваш за в бъдеще?
Имам амбицията да кандидатствам с медицина. Подготовката е доста сериозна, затова и започва по-рано. В момента е трудно да се справям и с това, но полагам доста усилия и се надявам да успея. Бих желала да ме приемат в Пловдив, където да продължа с тренировките по Шинкиокушин и за в бъдеще.

– Това е трудна специалност. Мислиш ли, че е възможно да я съчетаеш с Шинкиокушин?
Определено е трудна специалност, защото не е нещо, което научаваш за четири или шест години, а учиш непрекъснато, цял живот. Наясно съм с това и знам, че звучи почти непосилно, когато се занимаваш активно и със спорт, но смятам, че Шинкиокушин ще ме мобилизира повече, отколкото да ми пречи.

– Какво би казала на по-малките които се колебаят при избора на спорт?
Честно казано на повечето от хлапетата, които идват в залата, не им е нужно да им говориш дълго за това как спортът ще ги направи физически и психически силни хора, защото те сами го чувстват. Малките деца харесват бойните спортове, а състезанията за тях са поле за изява да покажат, че са силни. Това съм го забелязала предимно при момчетата. Повечето малчугани играят с много хъс и желание за победа и това несъмнено се чете в очите им. Карате им помага да израстнат като силни мъже. Колкото до нас, момичетата, ние смятаме, че имаме също какво да покажем. Не е нужно да бъдеш момче, за да водиш истинска битка.

– Последен въпрос. Как си представяш света след 10 години?
За съжаление, не съм много оптимистичен човек и смятам, че младото поколение, което ще гради бъдещето на нацията ни предпочита да върви по лесния път – цигари, алкохол, наркотици. Проблеми и скука… всеки се сблъсква с тях. Надявам се поне повече хора да се мотивират да спортуват, без значение какво. Спортът е най-малкото здраве, ако не дисциплина и амбиция. Всеки може да го определи по някакъв начин, но при всички случаи е нещо ползотворно.

– Благодаря ти за интервюто, Алекс. Желая ти много лични, спортни и професионални успехи за в бъдеще!

* Интервюто е дадено специално за Блогът на Иван Попов

Подобни публикации:

Post A Comment

*