Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Стресни се

Има ли нужда от изпити?

„Егати! Всичкият ли джин е изпѝт?!“
  ~ Най-често употребяваното изречение, съдържащо думата „изпит“
Една буквена композиция от две повтарящи се гласни, един обеззвучен и два по природа беззвучни съгласни звука. Апотеоз на умението за звънливо разгръщане на красивия български език. Приятността на думата „изпит“, обаче, като че ли се изчерпва само до вокалния й отенък. Значението, с което е натоварена думата „изпит“ е свързано с изпитания, преодоляване на нещо, дори битка (да, ситуацията с N количество изпит джин също е вид победа над самите нас). Доколко необходимо е обаче да се изправяме пред подобни битки?
Въпросът е много деликатен. Изпит може да бъде състезание по брой изпѝти бутилки, спортен двубой, образователен тест или житейска ситуация. И ако варианта с изпѝтите бутилки е въпрос на подготовка и тренираност на черния дроб, то ситуацията при другите три се превръща в неразрешим казус, на който трудно може да се даде отговор дали е смислен или дали няма нужда от него. Това не е изгодно на никого, но просто така трябва да бъде. Отговарянето на този въпрос се превръща в поредния изпит, през който не знаем дали има нужда да преминаваме.
Да вземем например фаворит №1 сред спортовете у нас – футболът. Всяко лято безбройно количество чужденци буквално се изсипва в тренировъчните процеси на родните отбори за т. нар.-те „проби“. Пробите представляват неопределено количество време, в което даденият анонимник има възможността да тренира с отбора и ако спортно-техническият щаб на тима хареса неговите изяви, евентуално му предлага постоянен договор и работи върху привличането му като пълноправен състезател на клуба. Работата е там, че процентът на неодобрени играчи надхвърля 90, а голяма част от „пробаджиите“ са поканени единствено, за да задоволят дадени мениджерски интереси. Ниският процент на подписали играчи след проби поставя въпросът дали въобще има нужда от този тип „изпит“ или той е тотално безсмислен и отдавна е доказал неефективността си? От друга страна, обаче, ако хипотетично приемем, че сред анонимниците има безкрайно талантлив футболист, то даденият клуб ще подпише с талант, за който няма да плаща трансферна сума, а след време евентуално ще вземе такава от продажбата му. Въпреки редкия шанс за подобно нещо, макар и малката възможност за успех превръща този тип „изпит“ в поредния, за който отговарянето на въпроса „има ли нужда от него или не“ е по-трудният изпит.
В образователните среди „изпит“ се свързва най-вече с онова нещастно време, в което ако си гимназист, след „изпит“+анието играеш боксов мач с баща си, или пък ако си студент – прекарваш един чудесен септември месец. Идеята на изпитите в образованието е да бъдат съвършената крайна проверка върху учителя и ученика. Тестът за ученика е това до колко е успял да усвои изучения материал и да го овладее за успешното му прилагане в реална ситуация. Изпитанието пред учителя е това до каква степен на успешност е свършил работата, за която получава пари. Тази идея, обаче представлява дистопия в очите на съвременния образователен кодекс. И виновникът за тази пречупена представа се казва незаинтересованост. Нито на ученика му пука дали ще научи нещо и ще усвои информация, нито пък на учителя му е важно дали дадения ученик ХИКС е получил необходимите знания, или още по-лошо – учителят няма желание за това да предава своите компетенции. Още по-грубо „обрисувано“ – даскалът желае да взима заплата, без да полага труд. Ако гледаме този масов и отвратителен случай то идеята на изпита е напълно обезсмислена. Просто да си пишем оценките и това е. Както по-горният казус, обаче, и този не може да бъде захвърлен просто в графата „невалидни“. Изключенията от правилото – т.е. съвестни ученик и учител – все още не са абсолютно „малцинство“. За това ако ми дадат избор – да превърна бутилка джин в бутилка изпит джин или да премина през изпита да дам отговор на въпроса нужни ли са изпити в образованието – то е ясно, че на сутринта ще имам сериозен махмурлук.
Истинският изпит е нещо различно. Истинският изпит е страст. Болка, сила, издръжливост, воля, кураж. Изпит е поставянето на психическите ни, волеви, умствени и физически способности в ситуация, в която вероятността да не се справим е напълно реална. Не само това! Вероятността да не се справим е огромна. Този изпит ще ни намери, ще ни опознае, ще изучи всички наши слабости и ще ги вкара в серията си от тестове. Ще разбере всички наши силни страни и ще ги елиминира от задачите си. Ще ни погълне, ще ни обсеби. Ще ни смаже. Ще ни притисне в пода. Ще ни удари. Ще ни пусне кръв. Ще усетим болка. Удар след удар. Ще бъдем изпѝти. И в този ѝзпит имаме само две възможности – да се справим или да се провалим. И то е без значение. Всичко свършва със самия изпит. Но и в двата случая ние печелим. Спечелили сме опит, познание за самите нас, вдъхновение за усъвършенстване и калена воля. И в този изпит има смисъл. От тези изпити ИМА нужда. Те ни градят като личности и показват точно кой какъв е. Те тласкат към промяна, към нещо по-добро. Желая да бъда изпѝт точно от такъв ѝзпит.
Изпитите са ежедневие. Изпит бе срещата с темата „има ли нужда от изпити“. Изпит е пълненето на белите листи със символи, които формират думи, изграждащи текст. Изпитите изпълват битието ни. За това със сигурност те имат своето място в него. А след тежките изпити, идва време за тежки количества изпѝти C2H5OH. Наздраве!

Блогът на Иван Попов

Подобни публикации:

Post A Comment

*