Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Плуване и анатомия

Бътeрфлай

Да попитаме първо Wikipedia 😛
Бътерфлай (на английски: Butterfly – пеперуда) е стил в плуването. Популярен е също под името делфин. Той е най-тежкия и труден стил за начинаещи. За състезателите, бътерфлаят също е труден, защото за него е необходима повече енергия отколкото за плуване в стил кроул и гръб, когато се плува със скорост. Стилът претърпява големи промени откакто е въведен в средата на 60-те години на 20 век. В началото е бил разновидност на бруста. Плувало се е с разтваряне на краката (брустова ножица). Сегашният му вид (с делфинов удар на краката) е създаден от унгарския плувец Карел Тумпек. Бътерфлаят е вторият по скорост от четирите официални състезателни плувни стила, като само при 200 м на 25 метров басейн световният рекорд на гръб е по-силен. Най-добрите плувци в света го плуват със средна скорост около 1,95 метра в секунда.

Основната разлика между кроулът и бътерфлая е това, че движението на ръцете е синхронно. Мускулното натоварване е почти същото като при кроула, поради факта, че кроулът и бътерфлая имат еднакъв път на загребване. Както и при кроула, ръцете на плувеца при бътерфлая са опънати, когато започва подводната част на избутващата фаза. Основните мускули участващи в избутващата фаза са гърдите и широкият гръден мускул. Като стабилизатори действат предмишничните свивачи, които държат китката минимално сгъната по време на избутването на водата. Бицепсът и брахиалисите са отговорни да движат лакътят от напълно изпънат към почти 40 градусово сгъване по средата на загребването.
За разлика от кроула, силовото разтваряне на лакътят се прави във финалната част от загребването, като тежеста пада върху трицепса.

Както и при кроула, роторната група и средните раменни глави движат ръцете по време на възстановителната фаза, но движението е различно. Бътерфлая лишава тялото от пълна възтановителна фаза. Възстановителна фаза във бътерфлая протича, когато люлеещото движение на торса е прекратено, което извежда горната част на тялото извън водата за започване на възтановителния процес.
Стабилизаторите на раменете са много важни, защото те работят за да осигурят точното място, където избутващата сила, произведена от ръцете, ще атакува и спомагат позиционирането на ръцете по време на възстановителната фаза. Въпреки че при бътерфлая не се прилага въртенето на тялото като при кроула, стабилизаторите участват при синхронизирането на движението на горните и долните крайници и при създаването на люлеещо движение, което позволява на плувеца да подаде горната част на тялото си и ръцете извън водата по време на възтановителния процес. Люлеещото движение е породено от свиването на парагръбначните мускули. Това свиване придава формата на гърба, по време на движението на ръцете при възтановителния процес. От тук следва и свиване на коремните мускули, които подготвят горната част на тялото да последват влизането на ръцете във водата за започване на избутващата фаза.

Както при движението на ръцете, мускулите които придават движението на краката при плуването на бътерфлай са същите както и при кроула. Единствената разлика в извършването на ритането е, че краката се движат едновременно. Избутващият долен ритник започва със свиване на бедрения сгъвач и дългите глави на четириглавия бедрен мускул, които действат като сгъвачи на бедрото. Дългите глави също разгъват коляното.
Задните бедрени мускули отговарят за възстановителната част на ритането. Едновременните свивания на бедрените мускули също спомагат разтварянето на бедрото.
Делфиновият ритник, който се използва при старт на състезания и след всяко обръщане на стената, използва по-голяма група от мускули, спрямо ритника при плуването на делфин. Освен движението на бедрата и коляното, делфиновия ритник изисква люлеещи движения на тялото, като участие вземат парагръбначните мускули.

Помощно клипче с участващите мускули



Подобни публикации:

Post A Comment

*