Създайте своя електронен МАГАЗИН и продавайте ОНЛАЙН - само за 54.99 лв./месец!

Blog

Posted by Ivan Popov in Стресни се

Бай Ганьо отмрял. Да…, ама не! (разказ)

Всичко, което ще прочетете, е вдъхновено от истински истории, личности и снимки.


* * *

„Ще замина. Не може да е толкова зле! Трябва да се уверя с очите си” – отговорих на българчето. Дошъл бил чак в Чикаго, за да се спаси от „байганьовщината” в страната си. Настоях да ми намери място за престой в родното му „обежище” и въпреки разубежденията му си събрах багажа и парите и тръгнах.”
Точно това прочетох в първите страници на дневника, който намерих сред боклуците. Чета го и все ме „напушва” подигравателен смях от записките на американеца Ънкъл Гейн – притежател на дневника. Решил да намине човечецът покрай „Българията”. Да ви прочета малко и на вас?

„В самолета съм. Никой не разбра защо идвам. Аз сам не знам кой дявол ме провокира да дойда. Какво ли значи „баганьовщина”? Чувал съм за героя им Бай Ганьо, но защо това момче използва думата „сега”? Мислих си, че този герой е създаден преди повече от сто години.”

Горкият янки, а? Бай Ганьо отмрял, ха? Бай Ганьо е жив бе, мой американски приятелю! Жив е и сред хората, и сред сградите, та и по езика! Жив е и по теб, читателю, който се смееш, а не плачеш!

„Първи ден. Кацнах и се запътих към тоалетната на летището. Останах с впечатление, че българите обичат майките си. Хората от опашката пред мен все обсъждаха нещо и през дума-две чувах „мама… мама…”. В кабинката се уверих, че бъргарите са умна нация – по стените имаше уравнения с три неизвестни: Х (хикс), Y (игрек) и една буква, която не я знаех.”

Три неизвестни… Ха-ха! Ех, чичка, чичка… Бай Ганьо ти бил мъртав. Ама си и ти един…

„Качих се в автобуса и потеглих към родния град на българчето – Арзан. Имах запазена стая при бат Венци Адидаса. През прозореца наблюдавах толкова много странни гледки.”

Чий прозорец, бе? На Далчев ли? Ха-ха… Горкият Ънкъл Гейн. Какъв наивен добряк…

„До сега не предполагах, че капачките от „Кока-Кола” стават и за капачки на губи. Тези – българите – са на съвсем друго нивов креативността. Добри хора изглеждат! Обърнах се и на задната седалка един млад господин беше гушнал бутилка алкохол, а сака си беше зъхвърлил безгрижно. Това вече малко ме поозадачи. Още една кола ни задмина. Емблемата й беше на „Мерцедес”. Всъщност ми се стори ръчно изработена от тел. А за истинския модел на колата не бях сигурен какъв е, но май бях виждал такива във филмите за социализма в Източна Европа.”

Чиче! „Москвич” се вика! Ама си и ти неук! Хо-хо! Че то и Бай-ти Ганьо ги знае тез!

„Все така често чувах думата „мама” в автобуса и умувах над уравнението XY? по стените.”

Чети и умувай! Че бат Венци хубавичко ще ти го даде да го решиш. Българите сме били зле. Ами че този госпогидн кой го кара да идва? Бай Ганьо, та Бай Ганьо! Ами че Ънкъл Гейн да не звучи по-добре!? Ха!

„Ден втори. Влязохме в Арзан. На табелата някой беше добавил буквата „Т” пред името. Шегаджии са тези българите! Защо това момче беше напуснало…? Слязох от автобуса и бат Венци ме чакаше – беше среден на ръст, с черни мустаци, маркова шуба и ловни ботуши на които ръчно бе написал „Адидас”. Поиска веднага да му платя в долари и щом ги взе, ги размаха победоносно, крещейки нещо за майка си. Стигнахме до малкото му хотелче и си преписах тебеширения надпис от черната дъска отвън. От дете не бях виждал такава: „ДНЕС НЯМА ДА ГЛЕДАМЕ ФУТБОЛ! ЩЕ ПИЕМ!”. Странното беше, че в рамката на дъската пак беше издялано XY?.”

Само уравнение ще е това, Ънкъл…

„В коридора на хотела имаше автомат за вода, но вместо туба гордо застанала стоеше еднолитрова бутилка с жълта течност – чух, че и казват „рикия”. Тапетите бяха наредени композиционно и на всички пишеше Kamenitza. Бат Венци тъкмо отлепваше ново парче от някакво шише и допълни тапета. Подаде ми малка манерка и ми каза да изпия питието в нея преди лягане – такъв бил обичаят. Ех, че гостооприемни хора! Настаних се в стаята си и пуснах телевизора. По всички канали даваха един и същ човек, май политик. Много приличаше на Бенито Мусолини външно. Загубих интерес и пийнах подаръка от бат Венци. Неусетно съм заспал…”

Заспа ти, американецо! Ха дано да ти дойде акълът! Няма уравнения – има желание да си покажем простотията. Не съществува и обич към майката – има копнеж да се обиждаме. И футбол даже няма – само пием. Ех, янки, ще разбереш, че и хотел не е това… Дано само ти оставят нещо, с което да се прибереш обратно при своите…”

„Събудих се и главата ме болеше. Определено не бях там, където бях заспал. Нямах покрив, нямах и легло. Не чувах хора. Багажът ми го нямаше. Парите ми липсваха. Телефон – нямах. Само теб, дневнико! Момче, българите сте дяволи! Защо те срещнах?! Мама… !”Блогът на Иван Попов

Post A Comment

*